16.05.2007 г., 20:02

1 ЮНИ

1.4K 0 3

Нищо, че косата ми е побеляла вече,
моята душа ще бъде млада,
докато до мен стои човече,
обича и е обичан от своята баба.

Поздравявам ви, девойки и юнаци,
че ни дарихте с внучета красиви!
Превърнете се за ден в хлапаци,
всички да сте зрави и щастливи! 

Мъничко за детството ще ни боли,
но няма възраст за мечтите.
И ние някога дечица сме били,
със веселото пламъче в очите.

Обичаме ли внуци и деца,
на душите ни ще бъде леко.
На улиците им да греят хиляди слънца,
където и да са - наблизо, или на далеко!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цанка Митова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много, много мили и обично! Чудо е да си родител, но двойно по-голямо е да си прародител!
  • Присъединевам се към твоя апел, Цане!
    И аз скоро ще ставам баба и това чувство е просто неописуемо!
    Много ми хареса твоят стих!
    Поздрави!
  • но няма възраст за мечтите.
    Много си права, Цанке! И също много хубав стих си написала
    Лека вечер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....