30 may 2007, 15:41

1 ЮНИ - за кого?

  Poesía
1.6K 0 4
 

ПЪРВИ ЮНИ -

                    ПРАЗНИК ЗА КОГО?


Седнали на счупената пейка,
а край тях дечица тичат,
"
Ех, тежко ви детството като офейка"
мислят старците и се припичат.

Стари вече сме сега,
но това не пречи да мечтаем,
че отново сме деца
и със внучетата си играем.

Празник детски се задава,
Българчета или не,
всякое детенце заслужава
поздравление поне!

А отдавна сме без телефон и парно
и стомах присвива ни от глад
,
но на внуците си ще е харно
днес
поне да купим шоколад.

Ако всеки във ръце се вземе,
нещичко полезно да извърши,
ще дочака по-доброто време
и теглото му ще свърши!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цанка Митова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ами...какво да кажа! То си е така!
    Поздрави
  • Болезнено си права!!!
  • Простички и грубовати стихове. Идват ми много добре. Не може да се изхранваме само с пасти. Нужен е и хляб. Харесвам злободневките ти и си те представям как забавляваш внучето си със стихчета. Обичам римата. Стиховете ти омекотяват заобикалящата ни гадория и я правят по-лека за преглъщане. Поне от мен. Благодаря ти.
  • Как ме натъжи, Цане!
    Много хубав стих!
    Браво!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...