30 мая 2007 г., 15:41

1 ЮНИ - за кого?

1.6K 0 4
 

ПЪРВИ ЮНИ -

                    ПРАЗНИК ЗА КОГО?


Седнали на счупената пейка,
а край тях дечица тичат,
"
Ех, тежко ви детството като офейка"
мислят старците и се припичат.

Стари вече сме сега,
но това не пречи да мечтаем,
че отново сме деца
и със внучетата си играем.

Празник детски се задава,
Българчета или не,
всякое детенце заслужава
поздравление поне!

А отдавна сме без телефон и парно
и стомах присвива ни от глад
,
но на внуците си ще е харно
днес
поне да купим шоколад.

Ако всеки във ръце се вземе,
нещичко полезно да извърши,
ще дочака по-доброто време
и теглото му ще свърши!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цанка Митова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ами...какво да кажа! То си е така!
    Поздрави
  • Болезнено си права!!!
  • Простички и грубовати стихове. Идват ми много добре. Не може да се изхранваме само с пасти. Нужен е и хляб. Харесвам злободневките ти и си те представям как забавляваш внучето си със стихчета. Обичам римата. Стиховете ти омекотяват заобикалящата ни гадория и я правят по-лека за преглъщане. Поне от мен. Благодаря ти.
  • Как ме натъжи, Цане!
    Много хубав стих!
    Браво!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...