11 jun 2017, 20:24

10 минути 

  Poesía » De amor, Verso libre
946 7 12

Колкото-толкова.

Все пак за десет минути правеше толкова много.

Целуваше ме.

След това ме поглеждаше в очите и ми се усмихваше толкова уникално.

Отпиваше от вече вледенилото се кафе, повтаряйки колко ме обичаш.

Прегръщаше ме колкото можеш по-силно и ме целуваше по челото.

И както винаги точно преди да тръгнеш ми оставяше по нещо малко.

Дъвките си, запалката или парфюма.

Нещо малко от теб.

Нещо ценно за мен.

Защото малките ти жестове са ми най-голямата слабост.

 

© Стилияна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Точно така 😄 жена е 😝
  • "Целувачката" е жена не е "целувач"... защото само жена може да се сети да остави парфюм или дъвки.. Мъжът най много да забрави да ти върне запалката 😊 Шегувам се... някой да не се обиди .
  • Силна творба, госпожице Борисова! Продължавай в същия дух!
  • Stenley,толкова си убедителна в изказа,че чак се размечтах да ти оставя за спомен моя парфюм! Ползвам "Рафаел Надал"... Стилияна,искам да те чета още...Пиши,момиче!😘
  • Благодаря ви много!Стоплихте ми сърцето с позитивните си коментари ❤
  • Ха, и оценката е поправена. Значи всичко е точно Поздрави, Стилиянче.
  • Когато маркират територия и искат да си запазят място, така се прави - оставя се нещо дребно, което да напомня за присъствието. А когато трябва да те чакат с нетърпение следващия път, оставаш десет минути - не повече.
    По всичко личи, че въпросният целувач ги разбира тия работи
  • Така е, хареса ми!
  • Поздрави и от мен за стихчето. ( и тук някое тролче е дало ниска оценка)
  • Харесах!
    *****
  • Прекрасно е! Поздрави!
  • Малките жестове ни разтапят до неузнаваемост! Поздрави за стиха!
Propuestas
: ??:??