23 dic 2008, 19:03

130 години знание и топлина

  Poesía
1.1K 0 1

Стихотворение за 130-тата годишнина на моето училище.

 

130 години знание и топлина

 

Минали са 130 години,

откакто са се запознали с теб,

небето, тревите и облаците сини,

даже близкият градински плет.

 

Като топло слънце, с чудна светлина,

светиш ти в човешките души.

130 години ти даряваш знание и топлина

и се сбогуват с теб със сълзи на очи.

 

130 години над малката ти сграда звездите златни греят,

като медени звънчета чудни песни пеят.

Пеят песни за знание и добрина,

за приятелство между всички, между слънце и луна.

 

Нашите майки, баби, бащи,

прекрачвали са прага ти с усмивки до уши.

След 12 години, упорити, изпълнени с веселие и труд,

продължили те своя собствен път.

 

Днес първокласник, утре вече не,

12 години минават като ден.

Учили са всички на челото с пот,

вкусили са знанието, най- вкусния плод.

 

130 години този цикъл се повтаря,

човек е първокласник, но времето минава.

Преди 130 години нашето училище родено,

вече е различно, много променено.

 

Беше малка сграда, със етаж един,

а сега етажите са три.

Единственото нещо, което същото остава е,

 че нашето училище навеки знание и топлина ще дарява!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сладурркатта Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...