23.12.2008 г., 19:03

130 години знание и топлина

1.1K 0 1

Стихотворение за 130-тата годишнина на моето училище.

 

130 години знание и топлина

 

Минали са 130 години,

откакто са се запознали с теб,

небето, тревите и облаците сини,

даже близкият градински плет.

 

Като топло слънце, с чудна светлина,

светиш ти в човешките души.

130 години ти даряваш знание и топлина

и се сбогуват с теб със сълзи на очи.

 

130 години над малката ти сграда звездите златни греят,

като медени звънчета чудни песни пеят.

Пеят песни за знание и добрина,

за приятелство между всички, между слънце и луна.

 

Нашите майки, баби, бащи,

прекрачвали са прага ти с усмивки до уши.

След 12 години, упорити, изпълнени с веселие и труд,

продължили те своя собствен път.

 

Днес първокласник, утре вече не,

12 години минават като ден.

Учили са всички на челото с пот,

вкусили са знанието, най- вкусния плод.

 

130 години този цикъл се повтаря,

човек е първокласник, но времето минава.

Преди 130 години нашето училище родено,

вече е различно, много променено.

 

Беше малка сграда, със етаж един,

а сега етажите са три.

Единственото нещо, което същото остава е,

 че нашето училище навеки знание и топлина ще дарява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сладурркатта Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...