* * *
Провокирано от стиха
"Тя - Онази, която е винаги тъжна"
на Heart_of_Fire (Елмира Митева)
Тя - онази,
другата в мен,
пак крещи неистово,
но гласът й глъхне в пустото...
Тя ли? Като пуста чакалня
на отдавна забравена гара,
там, където отдавна
влаковете не тръгват.
И кънтят само в мрака
на празно релсите...
Тя - онази,
другата в мен,
вече не плаче само на сън.
И рисува по криле пеперудени
някакви знаци
-цветно - черни петна,
със изсъхнала четка
и парчета боя,
която лепне
по пръстите.
Тя - онази,
другата в мен,
пак застава пред белия лист,
и се бори с
вятърни мелници.
Които вятърът е забравил
да задвижи на време.
Само някакъв мелничен камък
се изпречква,
вместо тежест.
Тя - онази,
другата в мен,
не винаги е тъжна,
но често забравя да
се усмихва,
от страх...
и безпричинност.
Виновно понесла
трънения венец.
А дали не е дявола в мен?!
Тя - онази,
другата в мен,
на какво се надява?!
Всеки порив и глътка копнеж
се разпръскват
като пепел
във огнището,
което отдавна не е
горяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
