Ще продължава слънцето да хлъзга
жарава по главите ни,
ще падат живите за глътка въздух,
озъбена в очите им.
Ще идват страшни, в гневна кал, реките
да ни зачеркват - де кой видят.
Ще чезнат пътищата на дедите
под бурени и паламида.
Планетата ще ни изтрива бавно
от алманасите вселенски,
преди да знаем колко малко трябва,
Апокалипсисът да не начене. ...