21 ago 2008, 15:03  

17 мига до Апокалипсиса

799 0 12
  Ще продължава слънцето да хлъзга жарава по главите ни, ще падат живите за глътка въздух, озъбена в очите им. Ще идват страшни, в гневна кал, реките да ни зачеркват - де кой видят. Ще чезнат пътищата на дедите под бурени и паламида. Планетата ще ни изтрива бавно от алманасите вселенски, преди да знаем колко малко трябва, Апокалипсисът да не начене.   И все човещината ни се свиди, и времето скъсено е. И вечно, малко две ръце ни идат, за чуждите спасения. Отдавна пренаселихме Земята с едно огромно Его. Да даваш - вече за наивност смятат, а взема - кой какво досегне. Но нека да раздипля списъци  Последното Пришествие - не разбереш ли на живота смисъла, те няма в тях, естествено.   Радост Даскалова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...