17 мига до Апокалипсиса
Ще продължава слънцето да хлъзга
жарава по главите ни,
ще падат живите за глътка въздух,
озъбена в очите им.
Ще идват страшни, в гневна кал, реките
да ни зачеркват - де кой видят.
Ще чезнат пътищата на дедите
под бурени и паламида.
Планетата ще ни изтрива бавно
от алманасите вселенски,
преди да знаем колко малко трябва,
Апокалипсисът да не начене.
И все човещината ни се свиди,
и времето скъсено е.
И вечно, малко две ръце ни идат,
за чуждите спасения.
Отдавна пренаселихме Земята
с едно огромно Его.
Да даваш - вече за наивност смятат,
а взема - кой какво досегне.
Но нека да раздипля списъци
Последното Пришествие -
не разбереш ли на живота смисъла,
те няма в тях, естествено.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова All rights reserved.
