И това лято отмина неусетно,

беше топло, приятно, ама малко задушно,

имаше и настроение типично летно,

а имаше и не така радушно.

После захладня, усещаха се пориви,

редуваха се с топли дни, разбира се,

добре че не падаха керемиди от покриви 

и слънчев лъч дори понякога провира се.

Накрая тя пристигна – Зимата,

дойде със вихрушка, на преспи натрупа,

усещаше се края на годината,

всичко покри се във топла хралупа.

Тогава дойде и последната буря,

злобно размаха свойта бяла престилка,

онази коравата, дето всичко разтуря,

чупи клони, разорава настилка,

после качва на своята бяла носилка

и отнася там, дето всичко прежуря…

След нея останаха цветовете прободени,

омазани в черно крилете на чайка,

кръст, дълбоко в земята забоден,

и няма я вече моята Майка…