Dec 27, 2013, 8:22 PM

***

  Poetry » Other
729 0 0

И това лято отмина неусетно,

беше топло, приятно, ама малко задушно,

имаше и настроение типично летно,

а имаше и не така радушно.

После захладня, усещаха се пориви,

редуваха се с топли дни, разбира се,

добре че не падаха керемиди от покриви 

и слънчев лъч дори понякога провира се.

Накрая тя пристигна – Зимата,

дойде със вихрушка, на преспи натрупа,

усещаше се края на годината,

всичко покри се във топла хралупа.

Тогава дойде и последната буря,

злобно размаха свойта бяла престилка,

онази коравата, дето всичко разтуря,

чупи клони, разорава настилка,

после качва на своята бяла носилка

и отнася там, дето всичко прежуря…

След нея останаха цветовете прободени,

омазани в черно крилете на чайка,

кръст, дълбоко в земята забоден,

и няма я вече моята Майка…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дончо Антонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...