* * *
Затворени врати.
На бяла стая.
Повръща ми се.
Бременна съм с тишината...
Не знам кога заченах.
В плацентата ми скитат
невинни протеини,
виновни думи и мълчания.
Подхранват нежния ми плод...
Ще го износя на инат
зад тези толкова затворени врати.
Напук на всички логореи...
Какво ще се роди–
ще видя щом изпратя птиците.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Иванова Todos los derechos reservados