2 нояб. 2014 г., 17:56

* * * 

  Поэзия
1216 0 2
Затворени врати.
На бяла стая.
Повръща ми се.
Бременна съм с тишината...
Не знам кога заченах.
В плацентата ми скитат
невинни протеини,
виновни думи и мълчания.
Подхранват нежния ми плод...
Ще го износя на инат
зад тези толкова затворени врати.
Напук на всички логореи... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариана Иванова Все права защищены

Предложения
: ??:??