Защо се върна, Любов?
И как успя тъй стихийно да влезеш?
Отново.
През решетките, дето
от спомени плетох
и уплътних с вехнещи мисли по тебе.
През врата и прозорци зазидани -
със самота.
През пазача на храма ми –
„Детска усмивка”,
как успя да преминеш?
Този път колко ще останеш, Любов?
Няма да питам!
Да видим!
© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados
Стискам ти ръката, Юле!