9 ago 2009, 19:44

* * * 

  Poesía
715 0 11

 

Защо се върна, Любов?

 

И как  успя тъй стихийно да влезеш?

Отново.

През решетките, дето

от  спомени   плетох

и уплътних с вехнещи мисли по тебе.

 

През  врата  и прозорци  зазидани -

със самота.

През  пазача на храма ми –

„Детска  усмивка”,

как успя да преминеш?

Този път колко ще останеш,  Любов?

 

 

Няма да питам!

Да видим!

© Юлиана Асенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??