15 may 2018, 15:24

*** 

  Poesía » Otra
606 2 8

Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.

С перце от лебед повей го докосна
по дрешката от нежно кадифе.
Отиде да целуне залез после
и влюби се в горящото небе.

А аленото пламъче въздъхна
и листчета-искрици разпиля:
"О, нека в детелинка се превърна
и нека спра навеки да цъфтя!

Да бъда огън повече не искам,
ни муза на щастливия поет!
На тъжния, дошъл до мен близо,
да бъда, искам, стръкчето късмет!"

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??