***
Един единствен мак сред детелини
разбуди зашумелите поля.
Под взора на брезите любопитни
в до кръв червена роба засия.
С перце от лебед повей го докосна
по дрешката от нежно кадифе.
Отиде да целуне залез после
и влюби се в горящото небе.
А аленото пламъче въздъхна
и листчета-искрици разпиля:
"О, нека в детелинка се превърна
и нека спра навеки да цъфтя!
Да бъда огън повече не искам,
ни муза на щастливия поет!
На тъжния, дошъл до мен близо,
да бъда, искам, стръкчето късмет!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деница Ангелова Все права защищены
