11 may 2011, 20:54

***

910 0 1

Минаха години,
минаха и дни,
теб те няма и моето сърце само остана.
Дните с теб прекрасни бяха,
но самотата пак е бясна.

На моята врата все се спира
и всичко в мен пулсира!
Дните в нощи се превърнаха
и всичко в мен за теб тъгува.
Къде си ти? С кого?
Какво ли правиш?
Тез въпроси ме измъчват
и покой за мене няма.
Смисъл да се мъча аз не виждам,
но да спра да те обичам аз не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Иглежда изживяно и представено като изповед.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...