11 may 2011, 20:54

***

912 0 1

Минаха години,
минаха и дни,
теб те няма и моето сърце само остана.
Дните с теб прекрасни бяха,
но самотата пак е бясна.

На моята врата все се спира
и всичко в мен пулсира!
Дните в нощи се превърнаха
и всичко в мен за теб тъгува.
Къде си ти? С кого?
Какво ли правиш?
Тез въпроси ме измъчват
и покой за мене няма.
Смисъл да се мъча аз не виждам,
но да спра да те обичам аз не мога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления! Иглежда изживяно и представено като изповед.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...