11 мая 2011 г., 20:54

***

914 0 1

Минаха години,
минаха и дни,
теб те няма и моето сърце само остана.
Дните с теб прекрасни бяха,
но самотата пак е бясна.

На моята врата все се спира
и всичко в мен пулсира!
Дните в нощи се превърнаха
и всичко в мен за теб тъгува.
Къде си ти? С кого?
Какво ли правиш?
Тез въпроси ме измъчват
и покой за мене няма.
Смисъл да се мъча аз не виждам,
но да спра да те обичам аз не мога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деси Вълкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления! Иглежда изживяно и представено като изповед.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...