23 ноември
23 ноември
Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско.
Родено със божествена закрила
като изстрадан дар за майката-светица.
Обкичено със най-вълшебна сила,
от пепел да възкръсва като грешница.
Белязано да стене от любов - но чужда,
да гали нежно с разкървените си длани,
да преобръща в сила слабостта си - в нужда.
И да раздава прошка срещу болката от рани.
С това орисали навремето душата ми,
пулсираща във ритъм на поезия.
Завързана и стенеща в живота ми,
завинаги обречена със мене да е!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
