Nov 22, 2008, 9:08 PM

23 ноември

  Poetry » Other
890 0 10

23 ноември


Ден с първи сняг, наметнал изтощената природа,
охлаждащ страстите на лятото житейско,
запяващ дълга, тиха зимна ода,
за съдбата на детето ноемврийско.

 Родено със божествена закрила
като изстрадан дар за майката-светица.
Обкичено със  най-вълшебна сила,
от пепел да възкръсва като грешница.

 Белязано да стене от любов - но чужда,
да гали нежно с разкървените си длани,
да преобръща в сила слабостта си - в нужда.
И да раздава прошка срещу болката от рани.

 С това орисали навремето душата ми,
пулсираща във ритъм  на поезия.
Завързана и стенеща в живота ми,
завинаги обречена със мене да е!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Варя All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Веси.Радвам се на толкова много приятели в този сайт.
  • Добре дошла!!!Хареса ми стхът ти!!!Поздрави!!!
  • Благодаря ти,Таня!Коментарът ти ме трогна! За теб и семейството ти,Новата 2009 година да е честита и богата:на чувства и стремежи,на радост и копнежи,с късмет да ни закичи,с любов да ни пресити!Виолета
  • "Белязано да стене от любов - но чужда,
    да гали нежно с разкървените си длани,
    да преобръща в сила слабостта си - в нужда.
    И да раздава прошка срещу болката от рани."
    Благословена си!
    Чудесен стих!
    Честита 2009 година!
  • Благодаря,Кадифе!Прошката е единственият лек за всяка рана...Казвам го от позицията на 50-те си години.Много ми е приятно,че "минавайки",се отби при мен.В тези святи дни-много сбъднати мечти за теб и твоето семейство.Виолета

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...