Грозна, неразлистена топола
до цъфнал кестен стърчи.
Сива е, изсъхнала и гола...
Пролетта по нея не личи...
Кестенът е кичест хубавец.
Зелено-бял и ароматен,
короната му милва лекият ветрец,
любовно е от слънцето огряван.
Така прекрасен и щастлив,
той - от всички обожаван -
тополата не е поглеждал и за миг,
за него тя не заслужава. ...