27 jun 2014, 22:16

27 юни

  Poesía
455 0 1

                                          Моят рожден ден



Цяла година го чакам

 и даже не питам, не зная

ще си отиде ли мракът

 и обич дали ще позная.

 

Мъдра ли трябва да бъда

 или от живота сломена?

Дали възрастта е присъда

 или пък нова вселена?

 

И ако днес равносметка

 за дните си трябва да правя:

с Фортуна разчистих си сметките,

стотинка нямам да давам.


Двойно и тройно изстрадала

всяка щастлива минута,

влизала в Рая и в Ада,

моля се Богу нечуто:


"Господи, здраве ми давай,

малко любов и търпение,

болките не подминавай

и изпрати ми смирение."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...