9 may 2018, 9:59

(@).3

  Poesía
385 0 0

хапчета зелено синьо
разбърквам в шепата сега
кое ще ме докара при теб богиньо
кое ще разсее гъстата мъгла

 

далече си и мен ме няма
съществувам само в съня
с розова раирана пижама
и бодил в сивата коса

 

а в твоите очи е прекрасно 
поглед по изящен от дъга
пречупваш всичко диво бясно
светът залят е със захарна вода

 

сънувам че политам вече
колко изпих не знам
но в този свят ми е добре човече
обладан от невероятния ти плам

 

няма ме а ти седиш до мене
чаровница с пръчка в ръка
наоколо всичко е необикновено
сияят цветове от слънчевата светлина 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...