9 may 2018, 9:59

(@).3

  Poesía
388 0 0

хапчета зелено синьо
разбърквам в шепата сега
кое ще ме докара при теб богиньо
кое ще разсее гъстата мъгла

 

далече си и мен ме няма
съществувам само в съня
с розова раирана пижама
и бодил в сивата коса

 

а в твоите очи е прекрасно 
поглед по изящен от дъга
пречупваш всичко диво бясно
светът залят е със захарна вода

 

сънувам че политам вече
колко изпих не знам
но в този свят ми е добре човече
обладан от невероятния ти плам

 

няма ме а ти седиш до мене
чаровница с пръчка в ръка
наоколо всичко е необикновено
сияят цветове от слънчевата светлина 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...