19 may 2007, 13:24

3 сутринта

  Poesía
999 0 1

3 сутринта захвърлих лъжите,
отново в плен съм на мечтите.
Но нещо липсва...
Сякаш съм изгубена душа,
обречена да е вечно сама.
Може би твърде дълго живях
в света на мрака, който е безчувствен
и затова не разбрах колко бях богатa,
когато виждах пламъка в очите ти,
нежно шепнещи ми: "Обичам те"!
Изгубих те, прогоних те от страх от болката,
но цената е висока - ето, теб сега те няма.
3 сутринта една изгубина душа се скита,
обречена да е вечно сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съншайн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла, миличка!
    В 3 стринта е по добре да спиш!
    Утрото е по-мъдро от вечерта и от ноща!
    Поздрави!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...