19 may 2007, 13:24

3 сутринта

  Poesía
998 0 1

3 сутринта захвърлих лъжите,
отново в плен съм на мечтите.
Но нещо липсва...
Сякаш съм изгубена душа,
обречена да е вечно сама.
Може би твърде дълго живях
в света на мрака, който е безчувствен
и затова не разбрах колко бях богатa,
когато виждах пламъка в очите ти,
нежно шепнещи ми: "Обичам те"!
Изгубих те, прогоних те от страх от болката,
но цената е висока - ето, теб сега те няма.
3 сутринта една изгубина душа се скита,
обречена да е вечно сама...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Съншайн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла, миличка!
    В 3 стринта е по добре да спиш!
    Утрото е по-мъдро от вечерта и от ноща!
    Поздрави!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...