3 сутринта захвърлих лъжите,
отново в плен съм на мечтите.
Но нещо липсва...
Сякаш съм изгубена душа,
обречена да е вечно сама.
Може би твърде дълго живях
в света на мрака, който е безчувствен
и затова не разбрах колко бях богатa,
когато виждах пламъка в очите ти,
нежно шепнещи ми: "Обичам те"!
Изгубих те, прогоних те от страх от болката,
но цената е висока - ето, теб сега те няма.
3 сутринта една изгубина душа се скита,
обречена да е вечно сама...