* * *

  Кикот камъка разнесе!          Вой на вопъл!

                                                                                                                                                                                                                         Златен звън!                                                                                                                            И посърна есента, инкарнирана с безкрай-контраст!

  Вятър блясъка поднесе в погледа на водно конче!

  И с омая на деня сега се рея в пролетта докъдето се простира свободата                             на водата от потока дето плиска!

Класиката е винаги на място, но ако ти харесва блестящото, тогава си блести на воля!