Кикот камъка разнесе! Вой на вопъл!
Златен звън! И посърна есента, инкарнирана с безкрай-контраст!
Вятър блясъка поднесе в погледа на водно конче!
И с омая на деня сега се рея в пролетта докъдето се простира свободата на водата от потока дето плиска!
Класиката е винаги на място, но ако ти харесва блестящото, тогава си блести на воля!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up