* * *
Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Todos los derechos reservados
