aHrEJLkA (Елица)
25 9
26.02.2009 г., 22:07 ч.

* * * 

  Поезия
533 0 2
Животът открадна мойта душа.
И празна, и пуста се чувствам отвътре,
загледана в утрото
плача,
горя
и чакам.
И чакам своята участ.
Тъй, ден след ден -
незаприм кръговрат -
зима сменяща есента,
ти стоиш запленен,
ти стоиш възхитен
от моята чиста душа.
Един влюбен поглед
и усмивка,
и радост...
Две ръце са се вплели със нежност,
един влюбен поглед,
а отвътре е празно,
празно и тъй безнадеждно.

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма нищо по-лошо от вътрешната празнота... Браво за стиха...
  • Ще отмине тази тъга в душата ти , Ели ! Животът ти ще ти поднесе толкова различни изживявания и ще разбереш , че душата ти е оцеляла и е цяла , ще разбереш , че можеш да обичаш и ще си много щастлива !
Предложения
: ??:??