4 feb 2007, 14:26

///***///

  Poesía
1.1K 0 2

Отначало беше хаосът, после земята,
и редом до мъже и жени, Бог създаде децата.
Те са най-голямата ни надежда ясна,
в бъдещето им звезда проблясва.

Вечно съзтезание във вечната наука?
Защо не? От него има полза и поука,
затова да съществува нека,
та то живее още от памтивека.

Конкуренцията във всяка фаза,
сред лоши ученици жъне злоба и омраза.
Но плодовете й са сочни, сладки,
сред работещи, без хули и нападки.

В какво се съзтезават, питате вие.
Ами ако даскалът се напие,
защото го е напуснала жената,
ученици вместо него, преподават на дъската.

Точно така, учениците може и да са шумни,
разсеяни и никога послушни,
но винаги за изява са готови,
да отговорят правилно, и без пищови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ростислав Аврамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...