///***///

4 февр. 2007 г., 14:26

Поэзия

791 0 2

Отначало беше хаосът, после земята,
и редом до мъже и жени, Бог създаде децата.
Те са най-голямата ни надежда ясна,
в бъдещето им звезда проблясва.

Вечно съзтезание във вечната наука?
Защо не? От него има полза и поука,
затова да съществува нека,
та то живее още от памтивека.

Конкуренцията във всяка фаза,
сред лоши ученици жъне злоба и омраза.
Но плодовете й са сочни, сладки,
сред работещи, без хули и нападки.

В какво се съзтезават, питате вие.
Ами ако даскалът се напие,
защото го е напуснала жената,
ученици вместо него, преподават на дъската.

Точно така, учениците може и да са шумни,
разсеяни и никога послушни,
но винаги за изява са готови,
да отговорят правилно, и без пищови.

///***///

Свързани произведения

Комментарии

Предложения