* * *

Ти беше сълзите от смях в очите.

Сега си тъгата, раждаща сълзите.

Ти беше лудото препускане на сърцето.

Сега си мечтаната прегръдка на ръцете.

Ти беше среднощния дъх на желанието.

Сега си на съня ми страданието.

Ти беше галещия лъч на зората.

Сега си болката от светлината.

Ти беше на живота ми смисъла.

Сега  си... късно разбрана истина...