17 feb 2016, 22:40

*** 

  Poesía » De amor
215 0 0
Това е засега цената.
Давайки си душата-извиках тъмнината.
В мрака я няма любовта,
но запратих се там сама.
Как не осъзнах, че теб те няма там,
изгоних светлината, знам.
Никога няма да те видя пак
защо, по дяволите, този мрак.
Желая всичко да разбия; искам да се върна,
злото да забравя, щастието тъй да зърна.
За Бога-копнея да те видя пак,
но да му се не види и пустия мрак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катлийн Николова Todos los derechos reservados

на Т.

Propuestas
: ??:??