Това е засега цената.

Давайки си душата-извиках тъмнината.

В мрака я няма любовта,

но запратих се там сама.

Как не осъзнах, че теб те няма там,

изгоних светлината, знам.

Никога няма да те видя пак

защо, по дяволите, този мрак.

Желая всичко да разбия; искам да се върна,

злото да забравя, щастието тъй да зърна.

За Бога-копнея да те видя пак,

но да му се не види и пустия мрак.

Всичко причиних си сама... да.

Отново не повярвах в любовта.

Но кой би повярвал ми кажи,

след всички тез, милион лъжи?