17.02.2016 г., 22:40

***

317 0 0

Това е засега цената.

Давайки си душата-извиках тъмнината.

В мрака я няма любовта,

но запратих се там сама.

 

Как не осъзнах, че теб те няма там,

изгоних светлината, знам.

Никога няма да те видя пак

защо, по дяволите, този мрак.

 

 

Желая всичко да разбия; искам да се върна,

злото да забравя, щастието тъй да зърна.

За Бога-копнея да те видя пак,

но да му се не види и пустия мрак.

 

 

Всичко причиних си сама... да.

Отново не повярвах в любовта.

Но кой би повярвал ми кажи,

след всички тез, милион лъжи?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катлийн Николова Всички права запазени

на Т.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...