Казват - страданието извисява духа,
а мен тази болка така ме убива.
Нали страданието открива света,
защо тогава в мен всичко умира?
Тази мъка от всичко ме скрива,
тя ми пречи да бъда щастлива,
тази тежест не ме извисява,
тя ме погребва, моите сили изпива.
Будя се в утро, а потъвам в мрак,
денят ме измъчва, превръща се във враг
и боря се с него, но все той надделява,
мечтите ми за спасение ...