Кръшкай колкото искаш
и с когото можеш...
Недей инато да подтискаш
пролетта и нахалството ù.
Просторна е терасата
на новото ти аз,
но май най-важна е расата,
или по-точно класата...
Подтискаш хора по-смирени,
защото няма кой да проси
мечти и спомени... не мисли за мене -
дланите ми тъпчат боси
цветя и плевели
и няма разлика,
защото вплетени са в луда паника.
Където и да видиш паяк,
знай, че е по-добър от теб.
Ти си сам досаден навлек,
просто нежелана смет...
© Полина димова Todos los derechos reservados