3 nov 2010, 13:34

* * *

  Poesía
895 0 0

Опитах се да залича следите ти.

Опитах се да забравя очите ти.

Устоях ти и назад не се обърнах.

По пътя към теб никога не посмях да тръгна.

 

Забравих те! - или поне така си мислех.

Реши да ми докажеш, че греша.

И просто така се върна в живота ми.

Без да ме попиташ дали те искам.

 

Предизвика буря в душата ми.

Отключи всички спомени.

Потънах в очите ти

и се удавих в тях.

Опустоши сърцето ми с непостоянната си любов.

И вече знам, че за мен няма втори живот.

 

Уби ме, отново.

И отново си тръгна.

Остави ме сред развалините на моята душа - сама,

да се боря с вятъра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...