3 nov 2010, 13:34

* * *

  Poesía
892 0 0

Опитах се да залича следите ти.

Опитах се да забравя очите ти.

Устоях ти и назад не се обърнах.

По пътя към теб никога не посмях да тръгна.

 

Забравих те! - или поне така си мислех.

Реши да ми докажеш, че греша.

И просто така се върна в живота ми.

Без да ме попиташ дали те искам.

 

Предизвика буря в душата ми.

Отключи всички спомени.

Потънах в очите ти

и се удавих в тях.

Опустоши сърцето ми с непостоянната си любов.

И вече знам, че за мен няма втори живот.

 

Уби ме, отново.

И отново си тръгна.

Остави ме сред развалините на моята душа - сама,

да се боря с вятъра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...