3 nov 2010, 13:34

* * *

  Poesía
889 0 0

Опитах се да залича следите ти.

Опитах се да забравя очите ти.

Устоях ти и назад не се обърнах.

По пътя към теб никога не посмях да тръгна.

 

Забравих те! - или поне така си мислех.

Реши да ми докажеш, че греша.

И просто така се върна в живота ми.

Без да ме попиташ дали те искам.

 

Предизвика буря в душата ми.

Отключи всички спомени.

Потънах в очите ти

и се удавих в тях.

Опустоши сърцето ми с непостоянната си любов.

И вече знам, че за мен няма втори живот.

 

Уби ме, отново.

И отново си тръгна.

Остави ме сред развалините на моята душа - сама,

да се боря с вятъра.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калпазанка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....