3 нояб. 2010 г., 13:34

* * *

890 0 0

Опитах се да залича следите ти.

Опитах се да забравя очите ти.

Устоях ти и назад не се обърнах.

По пътя към теб никога не посмях да тръгна.

 

Забравих те! - или поне така си мислех.

Реши да ми докажеш, че греша.

И просто така се върна в живота ми.

Без да ме попиташ дали те искам.

 

Предизвика буря в душата ми.

Отключи всички спомени.

Потънах в очите ти

и се удавих в тях.

Опустоши сърцето ми с непостоянната си любов.

И вече знам, че за мен няма втори живот.

 

Уби ме, отново.

И отново си тръгна.

Остави ме сред развалините на моята душа - сама,

да се боря с вятъра.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калпазанка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...