niko_niko (Нико Ников)
198 331
17 ene 2009, 16:41

* * * 

  Poesía
518 0 2

в морето от банални думи,
протести, митинги и глуми,
насред тревите по полето
се е търкулнало гърнето,
намерило си похлупака
и тръгнало напред в гъстака
да тича, лази и прикляка,
да търси себе си и чака,
чака, бодърства във мрака,
намира си пак похлупака и
вместо да се спре, заплака,
защото знае, че в шубрака
го чака пак жената с млата -
с чука безумен на съдбата,
потаен, сенчест и безплътен...

© Нико Ников Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • и аз споделям долния коментар ... моя ще е по- долен ... много поза има в тебе ... за велики философски ... драсканици ... не го казвам само за този стих ... какво четеш - не знам ... но не ме кефиш ... не достига великият смисъл до кратуната ми празна безпохлупаческа... - чена ... все тая ...
  • Започва интересно, но после си се оплел. Шестицата не е от мен, поработи още!
Propuestas
: ??:??