* * *
639
0
2
в морето от банални думи,
протести, митинги и глуми,
насред тревите по полето
се е търкулнало гърнето,
намерило си похлупака
и тръгнало напред в гъстака
да тича, лази и прикляка,
да търси себе си и чака,
чака, бодърства във мрака,
намира си пак похлупака и
вместо да се спре, заплака,
защото знае, че в шубрака
го чака пак жената с млата -
с чука безумен на съдбата,
потаен, сенчест и безплътен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нико Ников Все права защищены
