* * *

17 янв. 2009 г., 16:41

Поэзия

519 0 2

в морето от банални думи,
протести, митинги и глуми,
насред тревите по полето
се е търкулнало гърнето,
намерило си похлупака
и тръгнало напред в гъстака
да тича, лази и прикляка,
да търси себе си и чака,
чака, бодърства във мрака,
намира си пак похлупака и
вместо да се спре, заплака,
защото знае, че в шубрака
го чака пак жената с млата -
с чука безумен на съдбата,
потаен, сенчест и безплътен...

Свързани произведения

Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

2009-01-18T00:06:07+02:00

и аз споделям долния коментар ... моя ще е по- долен ... много поза има в тебе ... за велики философски ... драсканици ... не го казвам само за този стих ... какво четеш - не знам ... но не ме кефиш ... не достига великият смисъл до кратуната ми празна безпохлупаческа... - чена ... все тая ...
Nelsan (Нели Вангелова)

2009-01-17T23:42:59+02:00

Започва интересно, но после си се оплел. Шестицата не е от мен, поработи още!

* * *

Свързани произведения

Комментарии

Предложения