27 jun 2020, 7:51

****45=

  Poesía
769 0 0

Дявол да го вземе бури, ветрове
железни светкавици порят нощното небе
един самотен малчуган
седи в ъгъла заврян

 

присвил колене 
сълзите бърши с мръсните ръце 
а вятърът не спира да фучи
и издухва хората добри 

 

сополите текат падат по земята
в ъгъла злото планове крои
чака знак от сатаната
да посее скръб из хорските души

 

само тъжното детско сърце
се бори без страх
за любов и слънце 
пее, рисува с невероятен замах

 

седи малчугана в ъгъла заврян
дяволът отвън тропа по стъклата 
животът бърз макар и разпилян
отстоява някакси въпреки съдбата 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Всемнелюб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...