****45=

Poetry

768 0 0

Дявол да го вземе бури, ветрове
железни светкавици порят нощното небе
един самотен малчуган
седи в ъгъла заврян

присвил колене
сълзите бърши с мръсните ръце
а вятърът не спира да фучи
и издухва хората добри

сополите текат падат по земята
в ъгъла злото планове крои
чака знак от сатаната
да посее скръб из хорските души

само тъжното детско сърце
се бори без страх
за любов и слънце
пее, рисува с невероятен замах

седи малчугана в ъгъла заврян
дяволът отвън тропа по стъклата
животът бърз макар и разпилян
отстоява някакси въпреки съдбата

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0