Дявол да го вземе бури, ветрове
железни светкавици порят нощното небе
един самотен малчуган
седи в ъгъла заврян

присвил колене 
сълзите бърши с мръсните ръце 
а вятърът не спира да фучи
и издухва хората добри 

сополите текат падат по земята
в ъгъла злото планове крои
чака знак от сатаната
да посее скръб из хорските души

само тъжното детско сърце
се бори без страх
за любов и слънце 
пее, рисува с невероятен замах

седи малчугана в ъгъла заврян
дяволът отвън тропа по стъклата 
животът бърз макар и разпилян
отстоява някакси въпреки съдбата