* * *
Разгърнатата книга на живота
поемам и разсеяно чета,
останала след толкоз сини нощи --
забравена, изтупвам от прахта.
Разказва ми за миналите случки,
за детството край Дунава разлят,
за казаните думи недочути,
за малкия ми остаряващ свят,
за двора ни със цъфнали лалета,
за споменът, останал без вина,
за малкото ми радост неотнета
и мислите ми за една жена.
А ти, любов, единствено желана,
ще дойдеш с мене някога навън.
Прочитам те, докосвам те, засмяна
оглеждаш се в самотния ми сън.
31. октомври 1992 г.
гр. Сливен
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лъчезар Цонев Todos los derechos reservados
