* * *
Разгърнатата книга на живота
поемам и разсеяно чета,
останала след толкоз сини нощи --
забравена, изтупвам от прахта.
Разказва ми за миналите случки,
за детството край Дунава разлят,
за казаните думи недочути,
за малкия ми остаряващ свят,
за двора ни със цъфнали лалета,
за споменът, останал без вина,
за малкото ми радост неотнета
и мислите ми за една жена.
А ти, любов, единствено желана,
ще дойдеш с мене някога навън.
Прочитам те, докосвам те, засмяна
оглеждаш се в самотния ми сън.
31. октомври 1992 г.
гр. Сливен
© Лъчезар Цонев All rights reserved.
