8 jul 2022, 20:30

***

  Poesía
400 0 0

Минах покрай мястото, където работехме заедно

Видях колата ти паркирана и замръзнах
Така и сърцето ми, не можех да мръдна
Последното нещо, което искам, е да те дебна

и да те преследвам и продължавам да се подлудявам
Все още те обичам по същия начин

 

Твоите очи накараха сърцето ми да се влюби в теб
Забъркваш се със сърцето ми и аз все още искам да те обичам
Искам да прекарам живота си, удавяйки се в очите ти
Това е единствената ми молитва
С теб се чувствам малко по-малко сам


Не искам да умра с теб в ума си
Не искам да лъжа и да казвам, че съм добре
Не мога да спра да се наранявам, като мисля за теб
Не искам да плача за теб през цялото време
Толкова съм уморен да се чувствам така
Но знам, че никога няма мога да те пусна

 

Знам, че съм болен по начина, по който ме караш да се чувствам

Но честно казано бих дал сърцето ми за добро и за лошо
Искам да бъда там, където си ти, просто не спира
И любовта, която даваш и любовта,

която имам, е единствената любов, която искам
Все още не мога да го направя справедливо
Това чувство, което ми даде,

когато ти и аз за първи път се целунахме

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...