25 jun 2009, 11:43

* * * 

  Poesía » De amor
555 0 3

Душата ми - самотен остров

Без пристан и без бряг

Брулен от всеки ураганен порив

Погълнат в пълен мрак

 

Сърцето ми е кораба разбит

до острова без бряг.

Във сивите скали прикрит

и никога не ще заплува пак

 

Мечтите ми са голите скали,

които дъждът и вятърът отмиват -

безжизнени и сиви,

в самотен тътен се разбиват.

 

Очите ми са тъмни пещери -

дълбоки и студени,

пълнени от морските вълни

без капчица живот в тях дори.

 

А птиците, умрели

на острова без бряг,

са надеждите ми смели,

смъртта намерили в урагани пак.

 

Това съм аз. Самотен остров.

Без бряг, без пристан и без слънце.

А животът - ураган суров

оставя белезите по мен със всяко зрънце.

© Мими Ивова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И от мен - Добре дошла!
    Островите винаги са били достатъчно притегателни, така че...
    Поздрав
  • Тъжно и самотно! Но пък същевременно красиво и вечно с това безбрежие!
    Поздрав за стиха и Добре дошла на борда!
  • Добре дошла!!! Пишеш прекрасно,но дано лирическата героиня не си ти...Поздрави и вярвай!!!
Propuestas
: ??:??