* * *
Душата ми - самотен остров
Без пристан и без бряг
Брулен от всеки ураганен порив
Погълнат в пълен мрак
Сърцето ми е кораба разбит
до острова без бряг.
Във сивите скали прикрит
и никога не ще заплува пак
Мечтите ми са голите скали,
които дъждът и вятърът отмиват -
безжизнени и сиви,
в самотен тътен се разбиват.
Очите ми са тъмни пещери -
дълбоки и студени,
пълнени от морските вълни
без капчица живот в тях дори.
А птиците, умрели
на острова без бряг,
са надеждите ми смели,
смъртта намерили в урагани пак.
Това съм аз. Самотен остров.
Без бряг, без пристан и без слънце.
А животът - ураган суров
оставя белезите по мен със всяко зрънце.
© Мими Ивова All rights reserved.
