9 may 2017, 14:27

5/Една дискусия задочна

  Poesía » Civil
431 1 0

5/Една дискусия задочна.

-02.08.2016г.София

 

Аз споря с вас за данъка”ДЕСЯТЪК”!

За мене той е антисправедлив!

Ще се опитам аз да бъда кратък:

за разслояването той е крив!

 

На бедните торбата той изтърсва

и хляба им отнема до троха,

на тузовете пък ръце развързва,

да влязат с пълна сила във греха!

 

И хората разпръсква в двата края.

Бедняците изхвърля на сметта!

На олигарсите изгражда Рая

и класите разделя във света.

 

За мене той е явна предпоставка,

която бавно хората дели.

Едните като куче старо „бафка”,

а "горните" пък пълни със пари!

 

Нима в налога има справедливост.

Аз виждам, че това не е така.

От глупост Обществото ни загива

и всичко туй е повод за тъга!

 

Не искам,хора, да ви заблуждават.

За „Социума „ ни , той хич не е добър!

И затова насреща му заставам

И ще го ритам аз, като катър!

 

Туй гдето казвам има своя смисъл!

Една причина гдето ни дели.

По този начин до днес не съм писал,

но искам всичко да се осветли!

 

Той според мен е „пръкнат” от богати.

И той богатите ще богати,

а бедните по кофите ще прати

и много яростно ще ни дели!

 

Не може всички хора да са равни,

да пълнят равно нашата хазна

и само „Крезовците да са славни

и да загине всяка фукара!

 

Повтарям ние всички не сме равни,

За всички хора няма свобода

И всички хорски лозунги преславни,

докарват бедите във света!

 

И всички напъни за Свободата,

са  винаги разбунвали света.

Това са „морковите” за тълпата!

И като „моркови” аз ги чета...

 

Не искам просто да ви заблуждавам...

Това не мога да си позволя!

Насила никому акъл не давам,

такова нещо и днес не целя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...