29 ene 2012, 16:25

***

  Poesía » Otra
694 0 0

Аз взирах се в студеното прозорче,
броейки разтопените снежинки,
претичващи по леденото блокче
като прекрасни малки балеринки
и мислех си за цветните къдрички
на всяко есенно листенце
и за онези малки сини птички,
танцуващи с последните цветенца.
И ненадейно, сякаш нереално,
в една снежинкова сълза видях
безброй нюанси - топли и студени -
на всички цветове... и засиях!
Помислих си как, стига да поиска
и с мъничко въображение и вяра,
човек ще може да открие всичко,
дори изминалата есен в зимната тиара.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...