9 may 2019, 17:38

***

911 6 15

Влюбена съм аз в един поет

"пуритан" заклет

Има яхта и на нея кани

де коя където хване

Сутрин пише за една 

Вечер с друга е жена

Нежната душа при мене спира

само ако другаде не акостира 

било 'щото бурно е морето

или мацето поредно е особено проклето

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Blue Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, метеор. И за коментара и за мисълта. И след като те връхлети- отлита. И мен ме мързи да пиша, та затова всичките ми неща са кратички. Докато пишех стихчето ми беше много весело.
  • Благодаря, Гаврил, че си прочел несериозното ми стихче, и за поетичния коментар. Поздрав!
  • Лоша мацка?
    Стоп Поете
    откажи се
    днес от двете
    искай само
    колажистка
    да е самодива
    а и масажистка!
    Блазе им на Поетите!
  • Сенд, какъв е тоя садизъм. Защо подлагаш поета на такива мъчения?
  • Поетът бе разбит,
    безмилостно на кол набит,
    но в стиховете пак живее,
    главата му набучена се смее.

Влюбената колажистка 🇧🇬

Тя влюби се в поет от “Откровения”.
Изчете всички негови творения.
Той с порива на вятъра летеше,
тя страдаше и в тъмното не спеше.
Превърна любовта си във колажи, ...
1.7K 3 13

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...